В мащабно годишно проучване на ключовите бизнес рискове по света Allianz Risk Barometer поставя Кибер инцидентите (36%) като най-същественият риск в световен мащаб за трета поредна година – за първи път с осезаема разлика от 5%. Прекъсването на бизнес-дейността след ковид кризата остава на второ място с 31%, а природните бедствия бележат най-съществен ръст в сравнение с 2023 г. с 26% и се класират на трето място.
Проучването е базирано на мнението на 3069 експерти от 92 държави и е публикувано от Allianz Commercial – експертният център и глобалната линия на Allianz Group за застраховане на среден бизнес, големи предприятия и специализирани рискове.
Макроикономическото и пазарното развитие оглавяват класацията при рисковете в България със съответно 42% и 30%, а като нов риск на 5 място се нарежда опасенията от събития, породени от политическата обстановка в страната. Промените на пазара и липсата на квалифицирани кадри също бележат ръст в класацията на рисковете за България, но кибер рисковете изобщо не намират място сред 10-те основни.
В тази таблица са отбелязани 10-те най-големи риска за България:
В доклада се посочва, че разликата в устойчивостта между големите и по-малките компании се увеличава, тъй като осъзнаването на риска сред по-големите организации е нараснал след пандемията със забележим стремеж към подобряване на устойчивостта.За разлика от по-малките фирми, на които често не им достига време и ресурси, за да идентифицират и ефективно да се подготвят за по-широк набор от рискови сценарии и в резултат на това им отнема повече време, за да възстановят работата си след неочакван инцидент.
Кибер инцидентите се считат за най-голямата опасност в 17 страни, включително Австралия, Франция, Германия, Индия, Япония, Обединеното кралство и САЩ. Пробивът и изтичането на данни се разглежда като най-сериозната киберзаплаха (59%), следвани от атаки срещу критична инфраструктура и физически активи (53%). Увеличение на риска, свързан със зловреден софтуер с цел откуп – през 2023 г. се наблюдава тревожно възобновяване на този тип заплаха, с нарастване на застрахователните искове с повече от 50% в сравнение с 2022 г., поради което рискът се нарежда на трето място (53%).
Киберпрестъпниците проучват активно начини да използват нови технологии като генеративен изкуствен интелект (AI) за автоматизиране и ускоряване на атаки, създаване на по-ефективен зловреден софтуер и фишинг. Нарастващият брой инциденти, причинени от лоша киберсигурност, по-специално в мобилните устройства, недостигът на милиони специалисти по киберсигурност и заплахата, пред която са изправени по-малките компании поради зависимостта им от ИТ аутсорсинг, също се очаква да стимулират киберактивността през 2024 г, се казва в доклада.
Въпреки облекчаването на затрудненията по веригата за доставки след пандемията през 2023 г., прекъсването на бизнес дейностите (31%) запазва позицията си на втората най-голяма заплаха в проучването от 2024 г. Този резултат отразява взаимосвързаността във все по-променливата глобална бизнес среда, както и силното разчитане на веригите за доставки за критични продукти или услуги. Подобряването на управлението на непрекъснатостта на бизнеса, идентифицирането на тесните места във веригата за доставки и разработването на алтернативни доставчици продължават да бъдат ключови приоритети за управление на риска за компаниите през 2024 г.
Природните бедствия (26%) са един от най-активно изкачващите се в класацията, достигайки до №3, с три позиции нагоре. 2023 г. е била рекордна година по няколко показателя.
Това е била най-горещата година от началото на измерването на глобалните температури, докато загубите на застрахователите надхвърлиха 100 милиарда щатски долара за четвърта поредна година, водени от най-съществените щети от 60 милиарда щатски долара поради силни гръмотевични бури.
В световен мащаб бедствията са риск №1 в Хърватия, Гърция, Хонг Конг, Унгария, Малайзия, Мексико, Мароко, Словения и Тайланд, много от които са причинили някои от най-значимите събития през 2023 г. Горският пожар в Гърция в близост до град Александруполис през август миналата година е най-големият регистриран някога в ЕС.
Междувременно тежките наводнения в Словения доведоха до едно от най-големите събития, причинявайки производствени забавяния и недостиг на части за европейските производители на автомобили.
Имуществените щети по корпоративни активи, в резултат на по-чести и тежки екстремни метеорологични събития, също са ключова заплаха. Секторите на комуналните услуги, енергетиката и промишлеността са сред най-изложените на този риск.
В глобален контекст недостигът на квалифицирана работна сила (12%) се разглежда като по-нисък риск в сравнение с 2023 г. Бизнесът в Централна и Източна Европа, Обединеното кралство и Австралия обаче го определя като един от петте най-големи бизнес риска. Като се има предвид, че все още има рекордно ниска безработица в много страни по света, компаниите се стремят да заемат повече работни места, отколкото има хора, които да ги заемат. ИТ експертите или експертите по данни се смятат за най-предизвикателни за намиране, което прави този проблем критичен аспект в борбата срещу киберпрестъпността.
Пълният текст на доклада можете да намерите тук:
